Български форум за транспортна инфраструктура (БФТИ) организира работна среща, на която постави на дискусия две важни теми:
1. Икономически ефективни предложения за проекти в транспортната инфраструктура
2. Разискване на промени в нормите за проектиране на пътища
- Актуализиране на нормите съгласно развитието на автомобилния парк
- Нов преглед на нормите за проектиране свързани с отводняването на изкопи, насипи, свлачища, срутища
Членовете на БФТИ избраха темите на работната среща в отговор на инициатива на Предприемачи ГЕРБ, които заедно с различни браншови организации и съюзи изготвят национална стратегия за развитие на конкурентна България. В залата на Хидротехнически факултет на УАСГ експерти, академици, професори и браншовици представиха своите гледните точки за важните за страната ни инфраструктурни обекти. Гости на форума бяха: Николай Нанков - Зам. министър на МРРБ, инж. Лазар Лазаров - председател на УС на АПИ и г-жа Валя Чилова - председател на „Предприемачи“ ГЕРБ.
В своето обръщение към присъстващите, г-жа Чилова изрази увереност,че БФТИ ще представи открито своите идеи и проекти: „По ОП „Транспорт“ в следващите години се очакват около 4 млрд. евро, предстои да стартира плана Юнкер. На 24 юни българска делегация в Брюксел ще има възможността да представи всички важни за страната ни проекти“, анонсира председателят на Предприемачи ГЕРБ.
Арх. Петър Диков - Зам. председател на УС на БФТИ представи своята гледна точка за развитието на транспортната инфраструктура, търсейки отговор на въпроса: КАК НАЙ-ДОБРЕ ДА РЕАЛИЗИРАМЕ ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СИ ПРЕДИМСТВА, които едновременно с това способстват за икономическото развитие на България?
Критската транспортна конференция през 1991 г., която начерта стратегията на развитие на европейските транспортни коридори в Централна и Източна Европа, ги определи така, че пет (четвърти, седми, осми, девети и десети) от общо десетте коридора преминават през България.
Според арх. Диков един от най- важните пътни проекти е реализацията на пътя София-Калотина. „Сръбската част на автомагистралата ще е готова до края на 2016г., южният обход на София е с дължина 17,5 км и не можем да си позволим да се бавим“, уточни зам. председателят на БФТИ. На второ място по важност арх. Диков посочи трасето Букурещ-София-Солун-Атина. „Това трасе на практика замества южната част от коридор №9, който абсолютно нелогично завършва в скромното гръцко пристанище Александруполис“, коментира той, и продължи: „Истински логичното трасе, което свързва четири милионни града (Букурещ, София, Солун и Атина), три важни европейски пристанища (Пирея, Солун и Русе) и при което планинските пресичания в България вече са изградени като магистрални трасета – магистрала „Хемус“ при Витиня, магистрала „Люлин“ и магистрала „Струма“. Освен това този коридор има много важно разклонение към Адриатическо море (Солун-Игуменица), което осигурява важен излаз на България, Румъния, Украйна и Полша към Южна Европа и Северна Африка.“
Третият перспективен и важен коридор в пътната инфраструктурна класация на арх. Диков е Румъния-България-Турция, но с променен ракурс: „До сега трасето се разглеждаше Русе-Търново-Стара Загора-Хасково-Капитан Андреево. За това трасе винаги е било проблем пресичането на централния Балкан и Средна гора. В същото време пресичането на Стара планина от магистрала Черно море винаги е било считано като вътрешна връзка, проблемна за доказване поради ясно изразеното и сезонно натоварване. Ако разгледаме обаче връзката Букурещ-Русе-Истанбул по трасето Русе-Разград-Шумен-Белослав-магистрала „Черно море“ Бургас – Малко Търново, то освен намаляване на разстоянието Русе-Истанбул-Къркларели-магистрала Одрин-Истанбул с 30 км се използва в повече от половината разстояние магистрално трасе. Така магистрала „Черно море“, за която се говори от 35 години, става важна международна и регионална връзка при магистрално трасе Русе-Шумен.“
Четвъртият важен регионален и исторически обоснован, но дълги десетилетия останал неразвит коридор е транспортния коридор Лом-Солун. Аргументите на арх. Диков: „Този коридор (и пътен, и железопътен) е най-късото разстояние между Дунавския транспортен коридор и Средиземно море. В първата отсечка Лом-Монтана-Враца – пътят е реконструиран и е с много добри параметри. За втората отсечка Враца-Ботевград предстои изграждане на трилентов път. Ботевград-София-Дупница е изградена магистрала „Хемус“, магистрала „Люлин“, както и първият Лот на магистрала „Струма“. Последната отсечка се изгражда от Дупница до границата с Гърция. Единственият елемент без никакво развитие е пристанище Лом.“
Втората важна посока на икономическо развитие, което се стимулира от развитието на международната транспортна инфраструктура в България е транспортната логистика и складово стопанство. Според арх. Диков развитието на добри трансгранични транспортни връзки ще стимулира развитието на „хъбове“ на логистиката и складирането в основните транспортни трансферни възли София, Бургас, Варна, Русе, Пловдив, Горна Оряховица, Стара Загора, Хасково и Лом.
Тези потенциални логистични бази могат да се обособят в четири групи:
- Комплексни бази на пътния, железопътния, водния и въздушния транспорт – Варна и Бургас;
- Комплексни бази на пътния, железопътния и въздушния транспорт – София, Пловдив и Горна Оряховица;
- Комплексни бази на пътния, железопътния и водния транспорт – Русе, Лом;
- Комплексни бази на пътния и железопътния транспорт – Стара Загора и Хасково.
В изложението си арх. Диков посочи като приоритети изграждане на скоростна ЖП връзка Елхово-Одрин и реконструкция на ЖП линията Карнобат-Синдел. Това е стратегическа линия между Турция, България, Румъния, Украйна и Русия. Като друг важен приоритет арх. Диков посочи реконструкция и разширение на пристанищата Бургас, Варна, Русе и Лом.
Проф. д-р инж. Румен Миланов, Зам. председател на БФТИ, акцентира върху необходимостта България да направи обстоен анализ на транспортните си връзки със съседните държави, с цел изграждане на алтернативни коридори. Като пример проф. Миланов посочи, че в момента единствената връзка София-Белград е през Калотина.
Проф. д- р инж. Николай Михайлов, председател на БФТИ и ръководител на катедра „Пътища“ в УАСГ, представи на вниманието на присъстващите аргументи в изграждането на нови мостови съоръжения над р. Дунав , което ще способства развитието на вътрешните връзки от опорните коридори към тях, ще се отворят допълнителни възможности, както за международен транспорт на стоки и услуги, така и за развитието на туризма в България. „В този смисъл считаме, че следва да се осъществи изграждането на три нови мостови съоръжения, съответно при Никопол-Турну Мъгуреле (възможно и Оряхово – Бекет), Силистра-Кълъраш и Русе-Гюргево (втори мост, успореден на съществуващия)“, уточни проф. Михайлов. „Пакетното реализиране на подобен проект от три нови съоръжения, а не всяко по отделно, би било икономически по-ефективно, тъй като ще намали крайната ценова стойност на проекта и ще позволи единно управление при последващата им експлоатация, което да осигури също така възможността за контролирано и равномерно разпределение на трафика“, коментира още професорът.
Председателят на БФТИ направи и пакетно предложение за морско пристанище Варна, речно пристанище Русе и прилежащите им инфраструктури и свързващата ги жп линия Русе-Варна. Пристанищата Русе и Варна са ключови транспортни комплекси на речния, съответно морския воден транспорт, а железопътното трасе помежду им осъществява най-пряката връзка между тях. Възстановяването на проектните елементи на трасето ще позволи движение на влакове в участъка Русе-Варна с до 130 км/ч и ще даде възможност за комбиниран превоз на стоки и товари от река Дунав от и към страните от Черноморския басейн, Турция и Близкия изток като по този начин значително ще подпомогне развитието на интермодалния транспорт.
Инж. Илияна Захариева от АПИ сподели: „В Агенцията заедно с МРРБ от 2011 работим по проекти, които са важни подготвили сме четирилентов обход на Пловдив, северна скоростна тангента АМ „Люлин“ и Бъкстон, заедно със столична община , работим и по 4 лентови трасета Видин-Ботевград и Русе-Велико Търново. Идеята на проф. Михайлов за изграждане на нови мостове на Дунав е важна, защото сега целия пътникопоток е съсредоточен на Русе. Мислим в една посока, но бих искала да помислим за финансирането на обектите. Пътищата са за всички нас, не само за АПИ.“
Зам. министърът на МРРБ Николай Нанков коментира предложенията на членовете на БФТИ относно икономически ефективните проекти, акцентирайки върху необходимостта да се направи цялостно преориентиране на приходите, предвид „дефицитните финансови ресурси“. Зам. министърът потвърди позицията на експертите, че се изисква цялостна промяна на нормативната база за проектиране на пътища. „Изоставаме с подзаконовите актове, цели раздели трябва да се променят. Има климатични, геоложки, сеизмични промени“, уточни Нанков и увери: „В МРРБ има вече работна група, която работи по нови правила за проектиране на пътни възли, кръстовища, комуникационни системи.“
В подкрепа на позицията на зам. министъра, проф. Михайлов коментира, че пътищата са изчислявани и проектирани при дъждове 600 л,/кв.м годишно, а сега дъждовете са 1000-1500 л/кв.м.
Един от доайените на развитието на транспортната инфраструктура проф. д-р инж. Иван Трифонов бе категоричен: „Промяната в нормативните документи е наложителна. Валидността на нормативните актове е 20 години. В края на 90-те, ние проектирахме пътните връзки по едно направление и затова изграждахме АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“. Транспортни коридори №4 и №9 поставят необходимостта от напречни връзки. Новите правилници за проектиране на пътища трябва да са различни за различните видове- автомагистрали, нови пътища, реконструкция на съществуващи, кръстовища. Градски пътища.“
Инж. Валентин Зарев подкрепи позицията на БФТИ, относно пътя Калотина- София и коментира: „От трасе с дължина 3 600 км, само ние няма да сме готови и ще станем за смях на целия свят“. Той апелира час по- скоро да се направи южната дъга на София, която свързва столицата с АМ „Хемус“.
Втората работна среща на БФТИ представи идеи и проекти за развитието на транспортната инфраструктура. Темите са поставени. Всеки, който е отговорен, има позиция и иска да бъде чут, може да я сподели.
